Гурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година. Най- старото българско име на селището е Колупчии, от турската дума „колъкчиян", което значи пост, стража, караулно селище. По късно по време на турското робство започва да се нарича Хаинето /Хаинкьой/, по името на прохода Хаин-боаз, което ще рече предателски, коварен проход.
Именно през годините на робството са написани едни от най-славните страници от неговата история. Героичните подвизи на народния хайдутин - войводата Генчо Къргов срещу поробителите, на сподвижниците на Апостола Левски - Никола Веранов и Стоян Груйчев,взели участие в Старозагорско въстание през 1875 год., а по-късно превели през Хаинбоазкия проход отряда на генерал Гурко ще останат завинаги в паметта на признателните поколения. В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хаинчани на 14 юли 1877 год., те преименуват макар и по-късно - през 1906 г- своето село на името на генерал Гурко. От 1940 г. до 1947 г. селището се именува Генерал Гурково, а след 1947 г. до наши дни - отново Гурково.
В административно отношение след Освобождението през 1878 год. селището е включено в състава на Новозагорска околия, департамент /област/ Стара Загора, като самостоятелна единица /община/, което продължава до 1934 год.
След военния преврат на 19.05.1934 год. Гурково е закрито като самостоятелна община и е включено в състава на Централната община Николаево, но вече Казанлъшка околия, което продължава до 21.01.1941 год., като селището се управлява от един кметски наместник.
От 21.01.1941 год. Е обособено отново като самостоятелна община с новоназначен кмет. От 1949 год. Гурково е включено в състава на Старозагорски окръг. През 1964 год.с.Гурково е обявено за селище от градски тип, а през 1974 година,както вече бе споменато е признато за град.
С Указ 2295/22.12.1978 год. на Държавния съвет на Народна Република България град Гурково, окръг Старозагорски е определен за център /седалище/ на селищна система / община / в състава на която влизат гр.Николаево и селата - Паничерево, Ветрен, Нова махала, Милево /Елхово/, Едрево, Зимница, Конаре, Лява река, Пчелиново, Димовци и Сливито, а през 1987 год. във връзка с новото административно-териториално деление на страната, Общината е закрита и град Гурково е присъединен към Община Мъглиж като кметство.
С указ 310/05.08.1997 год. на Президента на Р.България град Гурково е обявен за административен център на новосъздадената едноименна Община, която включва и селата Паничерево, Конаре, Пчеликово, Злати рът, Лява река, Димовци, Брестоаа, Дворище и Жълтопоп.
Градът се намира в централна България, скътан в полите на Стара планина в началото на южната част на Прохода на републиката - на площ от 1480 дка. Землището на Гурково включва територия от 57 639 дка в т.ч. гори - 41420 дка; ниви - 6911 дка; трайни насаждения - 2824 дка; мери и пасища - 1923 дка; водни площи - 640 дка; естествен и ливади - 476 дка и други. Надморската височина на град Гурково е 324 м. Климатът е преходно - континентален. Преобладават излужени до слабо оподзолени канелени горски почви. Климатичните и почвени условия са изключително благоприятни за развитието на етерично - маслени култури и лозя. Отглеждат се още зеленчуци, пшеница, ечемик, овощни дървета и други.
В близост до града преминават р.Тунджа и нейния приток р.Радова, а през града - р.Лазова, на която е изграден микроязовир "Гурково", свързан с канали за напояване на част от земеделските земи.
През територията на Гурково преминават две главни автотранспортни магистрали - едната свързваща Северна и Южна България през "Прохода на републиката", а другата - главен републикански път - София - Бургас и успореднa на него ж. п. линия.
На разстояние средно от 40-60 км. в радиус от гр.Гурково отстоят важни стопански и административни центрове като Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Сливен и Велико Търново. Населението на Гурково сега е 3137 жители, от които 25 % от ромски произход. През последните години се наблюдава неблагоприятна тенденция на намаляване (макар и минимално) на населението. Въпреки това градът има перспектива за развитие, тъй като той е с най - добре изградена техническа и социална инфраструктура в сравнение с другите селища на общината.

През тези 30 години от съществуването си като град, благодарение на усилията на неговите ръководители и труда и ентусиазма на жителите му Гурково коренно промени своя облик, постигна добри резултати в своето социално - икономическо развитие.
За мащабите на своя град гурковци създадоха и развиха високо рентабилни предприятия като "Бук - Гурково" АД, "Магнит"-Ад,рудник "Паисий" -поделение на "Балкан " - АД -Сливен, които поглъщаха целия потенциал на общината и други съседни общини. За съжаление в годините на прехода по известни на всички причини тези предприятия почти преустановиха дейност. След демократичните промени през 1989 г. и ориентирането на икономиката на страната към принципите на свободното пазарно стопанство своето място заема вече и частния бизнес.
На първо място бихме посочили "Булметал" ООД. Предприятието е основен производител в България на широка гама от размери и видове метален амбалаж за хранително-вкусовата, химическата, млекопреработвателната и козметичната промишленост, като значителна част от продукцията му е за износ. Осигурява препитание на над 400 души, предимно от Гурково и съседните селища. Друго модернопредприятие, което вече 7 години работи на територията на града е розоварната на "Вигалекс" ООД - София за производство и износ на етерични масла и натурални ароматни продукти.

Неблагоприятните демографски процеси създават сериозни проблеми в сферата на образованието. Ръководството на града, в лицето на кмета на общината полага големи усилия за запазване статута на СОУ „Хр.Смирненски".
Развитието на културните интереси, българския фолклор и традиции се осъществяват от Народно читалище "Войвода Генчо Къргов". През пролетта на следващата 2005 година нашият град ще бъде домакин на утвърдилия се прекрасен празник "Балканът пее и разказва"на градовете Котел, Дряново, Трявна, Елена, Твърдица и Гурково, в който самодейните участници показват най-доброто от фолклора на своя роден край. Сам по себе си този факт показва, че въпреки трудностите на днешното време изконните ценности на българина, българската народна памет и традиции ще бъдат вечно живи. Гурково има още една област от своята биография, с която може да се гордее - това е спортът. През годините плеяда талантливи младежи и девойки са разнасяли спортната слава на своя град, най- вече във футбола, леката атлетика и борбата. Над всички обаче със своите изключителни постижения блести нашият съгражданин Иван Раднев - световен вицешампион по борба и носител на златния пояс на Никола Петров през 1995 година. Поради спецификата на географското си положение и прекрасните прродни забележителности, множеството хижи и почивни станции, Гурково се явява привлекателен център за отдих, туризъм, лов и риболов. Усилията на сегашното ръководство на града е днешно време са насочени към доизграждане на инфраструктурата, към създаване на още по-добри условия за живот.